Гражданското участие в процесите на взeмане на решения по публичните политики търпи динамично развитие в контекста на отношенията между управляващи и граждани. То се позовава на разбирането, че гражданите имат пълното право да бъдат постоянен и самостоятелен участник в създаването на политики. Основно право на всеки европейски гражданин е правото на добра администрация и добро управление. Доброто управление трябва да намери изрaз в прозрачност и ефективност в работата на администрацията, както и в участието на гражданите в процесите на взимане на решения по публичните политики. Заинтересовани страни в процеса мога да бъдат: органи на централна, областна и местна власт; структури на гражданското общество – социални партньори, организации на работници и работодателски организации, организации с нестопанска цел, общности и неформални групи граждани.
Гражданското участие в процесите на взeмане на решения по публичните политики търпи динамично развитие в контекста на отношенията между управляващи и граждани. То се позовава на разбирането, че гражданите имат пълното право да бъдат постоянен и самостоятелен участник в създаването на политики. Основно право на всеки европейски гражданин е правото на добра администрация и добро управление. Доброто управление трябва да намери изрaз в прозрачност и ефективност в работата на администрацията, както и в участието на гражданите в процесите на взимане на решения по публичните политики. Заинтересовани страни в процеса мога да бъдат: органи на централна, областна и местна власт; структури на гражданското общество – социални партньори, организации на работници и работодателски организации, организации с нестопанска цел, общности и неформални групи граждани.
Подбор и адаптация на начини за взаимодействие между гражданското общество и изпълнителната власт в областта на радиоекологията и радиационната защита на населението на базата на представени добри практики, прилагани в други области. Специфична експертиза на формулиращите и прилагащите политики в областта на радиоекологията, с оглед на ограничеността на възможностите за влияние на естествените източници на повишен радиационен фон върху човека. Направен е анализ на приложимостта на всеки инструмент, както и промяната в степента на въздействие, който този инструмент ще има вследствие на спецификите при формулиране и провеждане на политики, свързани с въздействието на йонизиращите лъчения върху човека.
Подбрани добри практики за взаимодействие между гражданското общество и държавните институции
Подбор на добри практики за взаимодействие между гражданското общество и държавните институции, който се базира на резултати от сравнението на ефекти от взаимодействието между гражданското общество и държавните институции, прилагани в други области, а така също и от чуждестранния опит в областта на радиоекологията и радиационната защита. Изборът на добри практики се основава на оценката на ефектите от взаимодействието между гражданското общество с държавните институции. Подбрани са практики за взаимодействие, които са предизвикали положителен ефект върху политиките и тяхното изпълнение. Представените примери се основават на прилаганите принципи, форми и механизми за взаимодействие между гражданското общество и държавните институции относно публични политики в съответствие с Кодекса на добрите практики за гражданско участие в процеса на вземане на решения. На база на събраната информация са направени предложения и препоръки, целящи по-активно участие на гражданите в процесите на формиране и реализиране на политиките в областта на радиоекологията и радиационната защита.
